Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": БСП и Мая Манолова във вихъра на демагогията
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Поне три важни процеса се пресичат и взаимно определят развитието си малко повече от 40 дни преди официалното начало на предизборната кампания. От една страна, правителството трябва да определи как, докога и по отношение на кои групи ще продължи ограничителните мерки срещу пандемията. От друга – календарът на ваксинациите навлиза в критичната си фаза. В същото време опозиционните политически партии и Румен Радев продължават да търсят възможност за пораждане на съмнения относно почтеността на изборния процес.
Произволното съчетаване на тези три теми създава подходяща среда за популизъм и демагогия. Силата на популизма е в обещанията. Вече имаме заявки от страна на БСП и ИБГ на Манолова, които показват, че няма колебание да бъде използвано усещането за несигурност в обществото за развихрянето на всякакви гръмки обещания и откровен популизъм. В същото време преобладаващата част от извънпарламентарните партии и БСП плътно следват модела, който зададе Румен Радев – за предизвикване на недоверие чрез съчетаването на темата за здравния риск и организирането на изборите.
Схемата е проста и точно затова изглежда лесна за възпроизвеждане. В нея основно място беше отделено на карантинираните и болните, за да се покаже, че са необходими промени в Изборния кодекс. Към това бяха прибавени отдавна коментирани теми като възможността за гласуване по пощата или актуализирането на избирателните списъци. Добавена бе и темата за това, че ГЕРБ ще организират изборите, което само по себе си трябвало да създаде недоверие. И към всичко това бе прибавена темата за гражданския контрол върху изборния процес. Резултатът е налице – българските граждани, които все още не мислят за изборите, вече „имат едно наум“ относно тяхната организация и гаранциите за здравето им, както и това дали техният вот ще бъде правилно отчетен.
На фона на тази популистка „огнева подготовка“ БСП побърза да внесе предложения за промяна в Изборния кодекс, които трябвало да отговорят на повдигнатите въпроси. Всъщност става въпрос за откровена демагогия. Първото от предложенията на социалистите е за актуализиране на изборните списъци чрез въвеждането на т. нар. активна регистрация. Това е откровена демагогия, защото въвеждането на подобен принцип изисква значително повече време преди провеждането на изборите. Той би могъл да намери място само ако бъде въведен по отношение на следващите парламентарни избори.
Активната регистрация би трябвало да започне месеци преди предизборната кампания. В страните, където подобен принцип е установен, тази регистрация е обект на активна предкампания за политическите партии, които трябва да мотивират за участие в избори своите гласоподаватели. От предварително заявилите желанието си да гласуват граждани се правят съществени изводи за електоралната мобилизация сред различните партии. Всичко това предполага и сравнително ранно вземане на решение за участие, докато актуалната тенденция у нас, както и в други европейски страни е точно обратната – на вземане на решение в последния възможен момент. Нищо от това не може да се случи в оставащите малко повече от 70 дни до деня на изборите. Вносителите на това предложение знаят много добре това, но предпочитат да не се задоволят само с популистка риторика, но и да преминат към активна демагогия.
Второто предложение е не по-малко несъстоятелно. Става въпрос за „измътеното“ по време на т. нар. консултации при Румен Радев предложение за осигуряване на възможност за видеозаснемане на процеса на броене на бюлетините и подготовката на секционния протокол в края на изборния ден. Обясненията, към които се придържат предложилите подобно действие партии, както и Радев в своите изявления, се основават на твърдението, че когато избирателите могат да наблюдават директно или на запис как са били броени бюлетините, това щяло да доведе до повишаване на доверието им в изборния процес. Така щели били да се намалят рисковете от злоупотреби и да бъде повишена отговорността на членовете на изборните комисии.
Тук се смесват по недопустим начин две теми. Първата е за съществуващото видеонаблюдение в учебните стаи, където най-често се провеждат изборите. Втората тема е свързана с появата на нов момент, при който застъпници и наблюдатели (както изглежда, и всеки друг, който намери за добре) да могат да снимат и излъчват процеса на броене на бюлетините след края на изборния ден. Ако камерите за видеонаблюдение са форма на публичен контрол върху самия изборен процес, то новото предложение създава риск от превръщане на този публичен контрол в самоцелно занимание за партийна агитация и пропаганда. Новите агитпропчици ни убеждават, че когато всички снимат, няма да бъдат допуснати нарушения.
Да оставим настрана въпроса за това кой ще гледа повече от час онова, което заснемат и излъчват тези „пазители на гражданския вот“. Ако се съди по амбициите на авторите на тази идея, те си представят, че такива записи ще правят едновременно поне няколко души. Чисто технически това ще затрудни работата на секционната комисия, да не говорим за това, че всеки от членовете ѝ има правото да откаже да бъде сниман. Подобна ситуация няма да ограничи, а е възможно дори да увеличи броя на техническите грешки при попълването на протоколите. Освен всичко това, дори и да бъде регистрирано нарушение, тези записи не могат да имат доказателствена сила в съда, тъй като няма да бъдат направени по законоустановен начин, от изрично упълномощени за това лица.
Откровена демагогия се съдържа в настояването за приемане на подобни промени, които нямат правна стойност, а в същото време налагат представата за принципна непочтеност в изборния процес. Както тяхното евентуално приемане в някакъв вид, така и отхвърлянето на тези предложения ще бъде използвано в предизборната кампания, за да се създаде недоверие в крайния изборен резултат. Това е общата цел, временно обединяваща под егидата на Румен Радев „десни“ и „леви“, „системни“ и „антисистемни“, „стари“ и „нови“ политически фигури, партии и движения.
Решението, към което се насочи ГЕРБ, да приеме промени в закона за мерките за противодействие срещу пандемията, отговаря на принципа, че в Изборния кодекс би трябвало да намерят място само въпроси, които трайно уреждат обществени отношения. Така мнозинството може да парира критики за промени в изборните правила в „дванадесет без пет“ и в същото време да приеме изпълнима процедура, която едновременно да минимизира здравния риск и да осигури нормалното провеждане на изборите. Съвсем друг въпрос е дали не беше много по-добре тези промени да бъдат извършени значително по-рано, преди да изглеждат като отговор на лансираните от Радев и опонентите им амбиции.
Правителството ще трябва да осигури деликатно равновесие между управлението на здравния риск, възстановяването на блокираните икономически сектори и ускоряването на ваксинационната кампания. Всяко решение ще бъде обект на критика, но въпросът е в постигането на траен резултат. И ако той може да бъде обект на популистки спекулации, то поне опитите за активна демагогия трябва да бъдат неутрализирани, ако искаме да постигнем и удържим приемливо ниво на социален риск.
